Пътя до там е сравнително добър (Пловдив - Капитан Андреево). По трасето спазвайте ограниченията (в 3 села има КАТ постове и обикновено седи патрулна кола с скучаещи пътни полицаи търсещи кой да спрат). На отиване не ни спряха (тръгнахме от Пловдив в 00:00 и където имаше патрулка, вече имаше жертви за проверка преди нас). На връщане ни спряха 4 пъти (и 4 пъти за проверка на гражданска и книжка само, без други проверки). След успешното ви пристигане на Капитан Андреево започва истинския екшън. На граничния пост ви посрещат с любезна усмивка и проверка на паспортите. От колата не ни накараха да излезем и минахме през БГ митницата за 5 минути. При посрещане от Турската страна се започна бюрокращината. Проверка на зелена карта, проверка на багаж, издаване на виза (един от пътниците имаше само полски паспорт, за българите е без визово) срещу 15$ и други бавещи мероприятие. Общо взето за 30 минути минахме и се озовахме в Турция. На турския граничен пункт само един човек горе долу говореше английски, но и с него не можахме да се разберем за винетките. Преди да заминем проучих нещата и прочетох, че в Турция винетките се купуват и са на принципа на дебитните карти (вкарваш пари в стикера и системата си те таксува при качване на магистралата и междуградските пътища). При опит да попитам от къде може да се закупи това чудо, така и не се разбрахме с граничарката. По форумите четох, че се продаваш в Shell бензиностанциите, за това реших да карам до първата бензиностанция (която пак според форумите беше точно след митницата) и от там да си купя въпросната винетка. След оправяне на документите и визата, преминахме на Турска територия.
Веднага се вижда табелата на Shell, но за съжаление нямаше как да спрем (до самата бензиностанция нямаше достъп с кола, защото беше извън пътя). Реших да карам до другата бензиностанция (която се падаше на около 2 км. по надолу по пътя и за нея бях прочел, че се влиза в насрещното за да влезеш). Пристигайки на следващия Shell спрях и отидох до касата. Започна се:
"Do you have HGS stickers for highway?"
"Имате ли стикери за HGS системата?"
"У вас ест закупит стикер за HGS систему?"
Иок братче. На полски пробвахме ама и там на камък. Накрая тоя явно помисли, че сме закъсали за бензин и донесе някаква туба и пита Дизел/Нафта......
Започна се разговор от типа "Дръж ми куфара, че започвам да говоря"... След дълго ръкомахане, въртене на волана, правене на камера с ръце, вадене на пари и прибиране в камерата ме разбра и посочи Shell-a който беше в началото. Напсувах си го на български като пич и потеглих обратно. Паркирах в къра и прескочих мантинелата да стигна до заветния Shell. Там разбира се никой не се мярка и касата затворена. Почуках няколко пъти (беше станало вече около 2 през ноща и сигурно хората спяха) и никакъв отговор. Заебах всичко и айде газ към Истанбул. Около 10-15 км. след границата стигнахме до въпросните камери таксуващи преминаващите на магистралата.
След това разрешение да нарушим закона с мръсна газ минах през камерата и то не бяха аларми, то не беше пищене и светвания на червени светлини (очаквах от някъде и командоси да изскочат). Човека убедено си махаше да караме и за това продължихме. След няколко стотин километра наближихме Истанбул и пак стигнахме до въпросните камери за снимане. Знаейки процедурата спрях преди да мина и пак отидох да "малката колибка" отстрани на камерите. Тоя път даже нямаше никой и за това натиснах на някакъв звънец. След около 5 минути се показа някакъв мъж и започна ръкомахането и обясненията..... След като май накрая ме разбра, че съм нарушител и той показа пътя зад камерите и започна да ръкомаха да караме....
Какво да правя изпълнявам и си мълча. Влизаме в Истанбул (така и не разбрах Истанбул 100 или 150 км. е от единия край на града до другия......) и защото имахме да взимаме билети за мероприятието заради което правихме това пътуване, се запътихме към магазина Карфур, където трябваше да вземем билетите. Какво приятно чувство на спомени (от комунизма) ме изпълни, когато разбрах, че почти нищо не започва работа преди 10:00 сутринта (ние пристигнахме около 7 сутринта)......... Поседяхме си 3 часа в колата и изчакахме отварянето на магазина. Около 9 часа вече ни беше писнало и за това оставихме колата на паркинга на магазина и се поразкарвахме. Видяхме наблизо бензиностанция и решихме да питаме за въпросната винетка. Разбира се вътре никой не говореше друг език освен турски и се наложи да ръкомахаме и да кимаме отрицателно с глава на всичките предложения, а именно:
масло за двигател, течност за чистачки, резервна гума, пожарогасител, масло за скоростна кутия, масло за хидравлика, гаечен ключ и каквото друго се сетите да се продава по бензиностанциите. Накрая дойде някакъв клиент, който разбираше горе долу английски и ни обясни, че единствено на Shell бензиностанции може да се закупи винетката (за какво да ти е лесно, като може да ти е сложно и когато Shell е явно една от бензиностанциите с най малко бензиностанции в цяла Турция и на магистралата една не видяхме). Опъти ни криво ляво до някакъв Shell и след като пристигнахме и минахме частта с ръкомахането и обясненията се сдобихме с винетка.
Ето го и заветния стикер
За стикера ми взеха 37 TL (при курс за 1 TL 0.73 = 27.01 лв.). Ориентировъчни такси за магистралата са следните (за автомобил):
1. Граница - Истанбул = 5 TL
2. Босфора моста = 1.80 TL
3. Босфора моста - Istanbul Park = 3.80 TL
Това е другата им система, при която може да се върже устройството към банковата ви сметка и от там да си взима таксите.
Благодаря за хубавата статия, другата година и аз ще пътувам до Турция и се надявам всичко да е ок.Обичам предварително да планувам както и вие или поне да знаем какво да очакваме де. Както пишете..." Знаейки процедурата спрях преди да мина и пак отидох да "малката колибка" отстрани на камерите. Тоя път даже нямаше никой и за това натиснах на някакъв звънец. След около 5 минути се показа някакъв мъж и започна ръкомахането и обясненията..... След като май накрая ме разбра, че съм нарушител и той показа пътя зад камерите и започна да ръкомаха да караме......" е особено на пътя е важно да знаем правилата че там обичат да ни слагат глобички за жалост.
ОтговорИзтриванеМного съм щастлива, че ни пишете и казвате тези малки особености,които в повечето случаи не се сещаме или дори не се замисляме когато тръгнем на някъде , но например това, че в Турция винетките се купуват и са на принципа на дебитните карти е важна подробност.Тоест трябва да си отделим и да оставим повече пари вкартата за горивото ни, а не да имаме в брой за него след като може и така да се плаща.Добре е да знаем и законите,като например в Дубай, там дори да снимаж жените,които са на улицата е забранено и може да трябва да се бръкнеш с голяма глоба, или ако си по къса пола.
ОтговорИзтриване