“Пушенето е въпрос на личен избор”. Не е. Просто защото не е личен.
Ок, ти си решил да живееш с пожълтели пръсти и зъби и треперещи ръце,
трескаво търсещи поредната цигара, но моят избор е друг. Само че когато
аз и ти сме в едно и също заведение например, и ти имаш привилегията да
се наслаждаваш на свободния си избор да гълташ цигарен дим, той се
настанява и в моите дробове. Така отнемаш моя свободен избор да не пуша.
Митът, че пушенето е само твое решение, издиша пред неприятната и много
гадно миришеща реалност, която струи и от твоите, и от моите дрехи.
Така съществуването на този, който не пуши, се подчинява на
съществуването на онзи, който пуши. И ти, точно ти нарушаваш личния ми
избор. А не обратното.
