Старо, НО ЗЛАТНО

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф, 220V, 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три РПГ-та, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е, той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титано-волфрамови пръчки, които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.

Няма такава песен просто..

 Това на снимката не е ли Бил Гейтс ?!?!?

 И без това ми е скучно, поне да поспя малко...

 WTF правя в тази песен

Не помня кой ми прати песента, обаче клипа е много забавен. 

Текста и той е с "дълбок" замисъл. 

Просто песен уникат.

Oh he treats me with respect
He says he loves me all the time
He calls me fifteen times a day
He likes to make sure that I'm fine
You know I've never met a man
Who's made me feel quite so secure
He's not like all them other boys
They're all so dumb and immature

There's just one thing
That's getting in the way
When we go up to bed
You're just no good
Its such a shame
I look into your eyes
I want to get to know you
And then you make this noise
And its apparent it's all over

It's not fair
And I think you're really mean
I think you're really mean
I think you're really mean
Oh you're supposed to care
But you never make me scream
You never make me scream

Oh it's not fair
And it's really not okay
It's really not okay
It's really not okay
Oh you're supposed to care
But all you do is take
Yeah all you do is take

Oh I lie here
In the wet patch
In the middle of the bed
I'm feeling pretty
Damn hard done by
I spent ages giving head
Then I remember
All the nice things
That you ever said to me
Maybe I'm just overreacting
Maybe you're the one for me

There's just one thing
That's getting in the way
When we go up to bed
You're just no good
It's such a shame
I look into your eyes
I want to get to know you
And then you make this noise
And it's apparent it's all over

It's not fair
And I think you're really mean
I think you're really mean
I think you're really mean
Oh you're supposed to care
But you never make me scream
You never make me scream

Oh it's not fair
And it's really not okay
It's really not okay
It's really not okay
Oh you're supposed to care
But all you do is take
Yeah all you do is take

There's just one thing
That's getting in the way
When we go up to bed
You're just no good
It's such a shame
I look into your eyes
I want to get to know you
And then you make this noise
And its apparent it's all over

It's not fair
And I think you're really mean
I think you're really mean
I think you're really mean
Oh you're supposed to care
But you never make me scream
You never make me scream

Oh it's not fair
And it's really not okay
It's really not okay
It's really not okay
Oh you're supposed to care
But all you do is take
Yeah all you do is take

SCI - мнение Пирамида или НЕ ?

Напоследък много хора започнаха да ме агитират за пореден път да се запиша в SCI и да започна да спестявам. И през далечната 2011 година ме агитираха и тогава отказах. Искам да кажа, че всичко което напиша тук е ЛИЧНО МНЕНИЕ и не обвързвам никой с това да се запише или да не се запише в Компанията. Давам право на отговор на всеки желаеш да пише по темата в коментарите и всички коментари ще бъдат публикувани БЕЗ ЦЕНЗУРА.

Да започнем с доводите Против "SCI" :
1. Не ми харесват условията упоменати в сайта им с които се съгласявате при регистрация на Бизнес Център или на Карта, а иммено

Прекратяване на договора
Чл. 15.(1).
Освен в случаите, предвидени в настоящите Общи условия , договорът между  страните се прекратява и при настъпване на някое от следните обстоятелства:
а. преустановяване на дейността на „ СКИ ” ООД или прекратяване поддържането на уебсайта му ;
б. с едностранно предизвестие на някоя от страните в предвидените в Общите условия случаи ;
в. други предвидени в закона случаи .

http://www.sci.sc/documents/obshti-uslovia-all.pdf

Това означава, че в случай, че спрат да си плащат хостинга, не си платят домейна и т.н. фирмата преустановява дейността си и затваря кепенците. Замислете се коя фирма има  такава клауза в условията за ползването си.

2. Всяка втора реплика на собствениците и на поддръжниците е, че това е МЛМ компания. Причината да е МЛМ, че предлагат карти за намаление (и това им е законовото спасение да не са директно закрити като пирамида). Добре предлагате карти за намаление в 1104 обекта (в цяла България общо по последни данни в сайта им). 90% от тези обекти са на собственици на БЦ в същата компания и са малки магазинчета в малки квартали. Останалите 10% са бизнеси от средно ниво които предлагат същите намаления с всякакъв род други карти (пример Грабо Картата предлага същите намаления като на SCI в нормалните заведения/автомивки и т.н. фирми, НО цената на картата при Грабо е 9.90 лв., а картата на SCI струва 50 лв.). Реален МЛМ е Авон и Орифлейм които имат продукт за продаване. SCI има за продаване карта за намаление за 50 лв. и Бизнес Центрове за 4 цифрени суми.


3.От SCI обещават световна експанзия, която в моите очи не е възможна заради бизнес модула им, окачествен и в Европа, и в САЩ като финансова пирамида- „когато потребителят промотира възможността да получи компенсация, идваща най-вече от привличането на други потребители в схемата, вместо от продажбата или консумацията на продукти.”

http://www.fbi.gov/scams-safety/fraud/fraud#pyramid
http://ec.europa.eu/consumers/cons_int/safe_shop/fair_bus_pract/ucp_en.pdf

3. Годишният отчет на „Сейв Къмпани Интернешънал” за 2011 година (https://public.brra.bg/Documents/RetrieveDocument.ra?DocGuid=2ccb6b45364d4b54b4784343b31649ec)  съпоставен с презентацията също буди интересни въпроси. От отчета става ясно, че  SCI  в първата година от съществуването си отчитат скромни дълготрайни активи, един служител и около половин милион приход. ПО време на презентацията обаче се говори за милиони бонуси и огромни инвестиции за изработването на софтуер и хардуер. В такъв случай кой лъже, се питах аз - водещата на презентацията, с което заблуждава потребителите и би заинтригувала КЗП или счетоводителят, изготвил годишния отчет, с което пък биха заинтригували НАП.
В документацията за приходите и разходите на компанията прави впечатление следното нещо ( отчети за 2011) . Всяка счетоводна печалба е изразходвана за "Други" разходи, като там са включени най-вече разходи за наем на зали и извършването на презентации в хотели като "Кемпииски Зографски".Това е на обща сума около 260 хил. лева ( не много ) Това води до следния въпрос. Защо собствениците инвестират всичко в такива разходи и най-вече защо не им остава никаква печалба и те се явяват като благотворителна организация за всички участници. Това не би го направил и най-лошият бизнесмен, но те май не искат да правят пари. То то тогава те би трябвало да участват като инвеститори . Много странна работа

4. Защо се отделя 20 мин. за обяснение на картата която предлага SCI и след това над час се говори за  Бизнес Центровете които продават?

5. Обяснено е на всички с БЦ и Карти, че за да се разширят обектите в които могат да пазаруват, трябва да станат повече хората с картите. Дотук да кажем, че е нормално (всеки по голям бизнес би се заинтересувал от много на брой клиенти, дори да се наложи да пусне някакви отстъпки за да ги задържи). Обаче, обяснението, че нямало нужда от повече обекти и чак след като се увеличат още ще добавят нови е откровена лъжа. Всеки с малко логика ще знае, че - Повече обекти за пазаруване = Повече клиенти които биха си купили картата. В момента от 1104 обекта в сайта на SCI аз ползвам около 2 обекта и за тях си имам БЕЗПЛАТНА КАРТА. Защо да дам 50 лв. за картата им, когато имам карта с същите отстъпки БЕЗПЛАТНО.

6.

Шопинг Манията / Интернет Магазините и още нещо

В 21 век в глобалното село наречено "интернет", българите изостават в onlike покупките от чуждестранните сайтове. Повечето нямат и кредитна култура (за това ще говорим в друга тема какво е кредитна култура и как кредитната карта може да е най добрия приятел на човек, но може и да е най опасното което може да му се случи) и по този начин губят време,а и в повечето случаи доста пари.
В интернет можете да проверите цената на дадена стока и да я сравните с други online магазини.
Ако обаче отидете да кажем в някой Mall, там няма как да проверите реалната цена на стоката която купувате и почти 100% сигурно е,че ще купите нещо с голяма надценка. Причините за това са много (високия наем на помещението, заплатата на персонала и т.н.) и са неизбежни за бизнеса решил да отвори offline магазин.
За сметка на това разходите за един Online магазин са :
1. Хостинг на година - 130$-200$ в началото (ако нямате повече от 10 000 посещения на месец, не ви трябва по скъпо хостинг). Постепенно тази цена ще се вдига на година (повече посещения = повече клиенти = повече продажби), но и приходите от магазина ще ви се вдигат.
2. Domain - 10.99$ на година. Това е постоянна константа (не се очаква повишение на цената на domain-ите за близките години)
3. Начална оптимизация и реклама на online магазина - 0-10 000 000$.

Да си поговорим малко за рекламата и оптимизацията на един сайт. Това е обширна тема и може да се каже много за нея. Оптимизацията помага на вашия сайт да излиза на предни позиции при търсене в Google например. Ако човек реши да търси някаква стока е нормално да влезне в Google и да напише "името на стоката+цена". По този начин ще му се покажат всички страници които съдържат името на стоката и имат цена в текста на страницата. Работата на оптимизатора е да направи такива ключови думи и onpage (а в последствие и offpage) оптимизация, че Google да разбере, че в този магазин фигурира стоката Х и тя се продава на цена Y. Това се нарича onpage оптимизация и е 100% задължителен. Без него Google пак ще определи какво имаме в нашия магазин, но  няма да се класираме по същия начин по който бихме се класирали, ако му бяхме казали точните думи. След onpage оптимизацията следва offpage. Offpage оптимизацията се състои в това да поставим линк към нашия магазин на други сайтове свързани с нашата тематика. Това сигурно е много объркващо и за това ще ви дам пример.

Сайт 1 е личен блог на Пешо. Пешо си е купил Стока Х и решава да напише колко е доволен от нея. Ако някъде в текста (например на името на стоката Х), той постави link към нашия сайт, Google след "прочитане" на статията на Пешо, ще види, че има линк за Стока Х сочеща към нашия магазин и ще разбере, че нашия магазин има 1 входящ линк с ключови думи "Стока Х".

Начина да си добавим такива линкове са няколко.
Единия (не е за препоръчване) е да си платим. От известно време Google има методи и намира такива платени линкове. След намирането на такъв линк, вместо да ви класира на по предни позиции, получавате наказание от Google и спадате (при по тежки случаи може и изобщо да премахне сайта ви от търсенията) в позициите.
Втория е чрез статии/текстове и по дълги описания на стоката. Ако започнем да си водим блог на магазина и в него подробно описваме преимуществата на стоката и нейните недостатъци, това е приема от Google и ще спомогне за по предно класиране при търсенето. Това е сбито описание на оптимизацията. Може да се пише още много за оптимизацията и има хиляди книги за това. Всеки желаещ може да ги намери свободно в интернет. Ако не можете, оставете коментар и ще ви пратя линк с няколко от полезните книги които съм изчел и са ми помогнали в оптимизацията.

Другия начин да си докарате клиенти още от началото е рекламата. За целта ще разгледаме системата за реклама на Google Adwords. В нея можете да рекламирате сайта си и той да излиза по ключовите думи които желаете на първи места (най отгоре и встрани на страницата с търсения). Дотук всичко е розово, НО (винаги има едно НО) за съжаление вашата конкуренция ползва същите методи и може да рекламира по същия начин като вас.

Нагледен пример на търсене по ключови думи  "купи подарък".
На позиция 1 можете да видите търсените от нас ключови думи.
На позиция 2 е първия сайт (този който е най добре оптимизиран по ключовите думи от позиция 1)
На позиция 3 виждаме хората които плащат в Google Adwords да излизат по тези ключови думи.

По тези ключови думи имаме 1 сайт оптимизиран до степен първо място и 6 сайта които плащат за реклама.
В момента на писането на статията сайта който разгледаме www.kupi-podaruk.com излиза на първо място по следните думи (отстрани на всяка дума ще напишем и цената която хората плащат за да излизат с платена реклама отстрани):
купи подарък  - 0.05$ на клик
kupi podaruk - 0.01$ на клик
евтини подаръци - 0.09$ на клик
vw ключ - 1.25$ на клик

Скандални разкрития за насилие върху дете

След скандалните разкрития за шокиращо насилие върху дете с увреждания в Дневен център в Пловдив, служителите на "Света Ана" на свой ред обвиниха майката в тормоз над детето. Според отдел "Закрила на детето" към Социално подпомагане обаче подобни твърдения са абсурдни. Семейството е проверявано многократно и до момента не са открити нередности при отглеждането на 11-годишния Християн, който е със синдром на Даун.
След като Юлия Сиракова алармира, че след поредното посещение в "Света Анна" синът й се прибира със следи от побой по тялото, служителите на Дневния център на свой ред обвиниха майката в насилие над детето.

"Много често се случва, когато тя го води, той да е ядосан, да крещи, да вика, да не се подчинява на нейните думи, също така да сяда на земята, нещо от което тя изключително много се дразни, следствие на което започват едни закани към самото дете и едно агресивно поведение", разказва рехабилитаторът Радослав Енчев.

Според социалните работници, които следят Християн от години, подобно поведение при дете със синдром на Даун не е показател за насилие над него.

"Не, нямам такива съмнения. Когато едно дете проявява някаква реакция, то не е защото е малтретирано от майка си, а защото неговото състояние е такова, че това е нормално. При наши внезапни проверки, отивайки в семейството, сме установявали много адекватна и даже много специална грижа към това дете", коментира директорът на "Социално подпомагане" Пловдив Надя Танева.

Специален екип, в който влизат представители на полицията, общината, социални работници и агенция "Закрила на детето", ще направи проверка на скандалния случай. От "Социално подпомагане" обаче няма да взимат страна в спора между майката и Дневния център, а само ще предложат по какъв начин да продължат специализираните грижи за детето.