„Мрете ли, мотористчета, мрете ли?“ – това беше коментар под поредната черна статия за загинал моторист. Всъщност само един от коментарите, който представя 90% от полемиката, възникнала по повод въпросния материал.
В България много обичаме разделенията, нали знаете – Левски – ЦСКА, червени – сини, граждани – селяни, в последните години и много актуалната мотористи – „нормални“ участници в движението. Та с дружни усилия огромната част от нашето иначе несплотяемо общество се обединява около идеята за това, че всъщност най-големия проблем по пътищата на родината са така квалифицираните от него „донори“, които според повечето коментари застрашават живота на винаги примерните ни шофьори. В обществения многогласен рев се открояват мнения като това, че „Мотористите са опасни за движението и причинители на голям брой катастрофи. Те са вредни за обществото. Хубаво е, когато срещат дървета, стълбове и камиони.“ (за справка мнение №30 тук), както и такива че моторите трябва да се забранят като превозно средство (за справка мнение №5 от същата препратка). И така дружното ни войнство от водачи на автомобили твърде уплашени от идеята за 2 колела на пътя веднага открива болното място на движението в страната – разбира се това са „другите“, онези лошите рецидивисти, които нарушават правилата и на които им се разминава. Само че всъщност проблемът съвсем не е толкова еднопластов, колкото на всички им се иска. Действително е жалко, че ниската пътна култура води до каране на пистови мотори по къси гащи и джапанки, но тя също така води и до каране на големи черни джипове в насрещното сякаш са танкове, както и до това момиченца я с последен модел Мерцедес, я със суперспортен Опел Тигра да използват огледалата си единствено за гримиране и нищо друго. Нека вдигне камък онзи от вас, който е безгрешен зад волана, спазва всички ограничения на пътя и никога не е превишавал скоростта! Та преди да вдигнете пръст и да посочите всички мотористи за обществен враг №1 нека ви попитам колко често сте били засичани от друг автомобил? И нека поставя въпроса така, при евентуална „среща“ на две движещи се тела, едното с маса над 1000кг, другото с маса около 200кг, за кое от двете последствията биха били по-сериозни?
Всяко едно общество има своите болни места, жалкото е, че нашето се опитва вместо да лекува обрив, да изреже цял крайник, като очаква, че с това обриви няма да се появят повече. Решението не е да се забранят моторите, нито да се избият мотористите, защото после ще трябва да се пренесем и на шофьорите, накрая и на пешеходците, че то кой остана? Вместо да се самоизяждаме като някакво митично чудовище не е ли време да спрем да се сочим един друг и да помислим как да спрем да оставяме млади жертви на пътя от така или иначе застаряващото ни население?
Младите хора имат нужда от условия, за да се учат да карат така, че да не застрашават ничий живот и това може да се случи само и единствено на писта. България и най-вече София има болезнена нужда от такова съоръжение, за да възпита култура и умения, които пътят и корумпираната ни полиция не успяват. Така ще отпадне анатемата върху мотористи, дрифтаджии, драгаджии и всякакви такива „вредни“ категории, защото няма да имат нужда нито нощни гонки, нито ще се дават безсмислени жертви. А междувременно можем да се опитаме да бъдем поне малко по-толерантни към другите, било то на пътя, в магазина или трамвая, ей така, за разнообразие. Знае ли човек какво може да стане?
