Хубава работа, ама българска.......

По принцип избягвам патакламите по центъра (освен ако не е някоя дискотека след усилено подквасване преди това), но днеска ме замъкнаха на Coca Cola Happy Energy Tour на главата в Пловдив. Всичко хубаво (безплатно изпълнение на "известни" български изпълнители, безплатна кола и други безплатни неща сигурно, но не останах да ги видя), ама защо е избрана датата 19.09.2013г.. На тази дата се празнуват 25 години Община "Марица"  и програмата беше известна отдавна, че ще се провежда от 16:00 до 20:00.
Съответно "сцената" на която се празнуваше празника на общината, беше изместен под часовника на пощата и децата които изпълняваха народни танци, определено им беше станало кофти и тъпо. Познайте как се слуша хубава народна музика, като на 300 метра встрани се провежда концерт с 5 пъти по големи и повече тонколони.



 Другото което ми направи впечатление е празните кенове от кока кола разхвърляни по целия площад. Добре раздавате безплатна кола, но защо не се погрижихте да има поне няколко коша наблиза в които да се хвърлят празните кенчета?

Явно наистина ЕГН-то ми си казва думата и определено вече не съм за такива мероприятие (може би защото едно 70% от публиката можеха и деца да са ми, ако исках деца на 18).
Общо взето от сега нататък биричка/водка/ракия в дома/бара и после директно с таксито в бара/дискотеката. Такива мероприятие като това и бир феста едно време вече не са ми за годините.

Отиване до Турция и за какво да се подготвим

Преди седмица ми се наложи да ходя в Турция и останах с много лошо впечатление от лошата организация на цялата им държава.
Пътя до там е сравнително добър (Пловдив - Капитан Андреево). По трасето спазвайте ограниченията (в 3 села има КАТ постове и обикновено седи патрулна кола с скучаещи пътни полицаи търсещи кой да спрат). На отиване не ни спряха (тръгнахме от Пловдив в 00:00 и където имаше патрулка, вече имаше жертви за проверка преди нас). На връщане ни спряха 4 пъти (и 4 пъти за проверка на гражданска и книжка само, без други проверки). След успешното ви пристигане на Капитан Андреево започва истинския екшън. На граничния пост ви посрещат с любезна усмивка и проверка на паспортите. От колата не ни накараха да излезем и минахме през БГ митницата за 5 минути. При посрещане от Турската страна се започна бюрокращината. Проверка на зелена карта, проверка на багаж, издаване на виза (един от пътниците имаше само полски паспорт, за българите е без визово) срещу 15$ и други бавещи мероприятие. Общо взето за 30 минути минахме и се озовахме в Турция. На турския граничен пункт само един човек горе долу говореше английски, но и с него не можахме да се разберем за винетките. Преди да заминем проучих нещата и прочетох, че в Турция винетките се купуват и са на принципа на дебитните карти (вкарваш пари в стикера и системата си те таксува при качване на магистралата и междуградските пътища). При опит да попитам от къде може да се закупи това чудо, така и не се разбрахме с граничарката. По форумите четох, че се продаваш в Shell бензиностанциите, за това реших да карам до първата бензиностанция (която пак според форумите беше точно след митницата) и от там да си купя въпросната винетка.  След оправяне на документите и визата, преминахме на Турска територия.
Веднага се вижда табелата на Shell, но за съжаление нямаше как да спрем (до самата бензиностанция нямаше достъп с кола, защото беше извън пътя). Реших да карам до другата бензиностанция (която се падаше на около 2 км. по надолу по пътя и за нея бях прочел, че се влиза в насрещното за да влезеш). Пристигайки на следващия Shell спрях и отидох до касата. Започна се:
"Do you have HGS stickers for highway?"
"Имате ли стикери за HGS системата?"
"У вас ест закупит стикер за HGS систему?"
Иок братче. На полски пробвахме ама и там на камък. Накрая тоя явно помисли, че сме закъсали за бензин и донесе някаква туба и пита Дизел/Нафта......
Започна се разговор от типа "Дръж ми куфара, че започвам да говоря"... След дълго ръкомахане, въртене на волана, правене на камера с ръце, вадене на пари и прибиране в камерата ме разбра и посочи Shell-a който беше в началото. Напсувах си го на български като пич и потеглих обратно. Паркирах в къра и прескочих мантинелата да стигна до заветния Shell. Там разбира се никой не се мярка и касата затворена. Почуках няколко пъти (беше станало вече около 2 през ноща и сигурно хората спяха) и никакъв отговор. Заебах всичко и айде газ към Истанбул. Около 10-15 км. след границата стигнахме до въпросните камери таксуващи преминаващите на магистралата.
Видях, че има човек в някаква сграда малко след таксуващите камери и за това спрях и тръгнах пеша да го питам. След обичайните питания (що ми е да говоря или разбирам поне 1 чужд език, след като живея в Турция....) и обяснения с ръце, крака, портмонета и пари, човека явно ни разбра, че нямам стикер и каза "Яваш яваш Истанбул" и показа парите и посока Истанбул.
След това разрешение да нарушим закона с мръсна газ минах през камерата и то не бяха аларми, то не беше пищене и светвания на червени светлини (очаквах от някъде и командоси да изскочат). Човека убедено си махаше да караме и за това продължихме. След няколко стотин километра наближихме Истанбул и пак стигнахме до въпросните камери за снимане. Знаейки процедурата спрях преди да мина и пак отидох да "малката колибка" отстрани на камерите. Тоя път даже нямаше никой и за това натиснах на някакъв звънец. След около 5 минути се показа някакъв мъж и започна ръкомахането и обясненията..... След като май накрая ме разбра, че съм нарушител и той показа пътя зад камерите и започна да ръкомаха да караме....
Какво да правя изпълнявам и си мълча. Влизаме в Истанбул (така и не разбрах Истанбул 100 или 150 км. е от единия край на града до другия......) и защото имахме да взимаме билети за мероприятието заради което правихме това пътуване, се запътихме към магазина Карфур, където трябваше да вземем билетите. Какво приятно чувство на спомени (от комунизма) ме изпълни, когато разбрах, че почти нищо не започва работа преди 10:00 сутринта (ние пристигнахме около 7 сутринта)......... Поседяхме си 3 часа в колата и изчакахме отварянето на магазина. Около 9 часа вече ни беше писнало и за това оставихме колата на паркинга на магазина и се поразкарвахме. Видяхме наблизо бензиностанция и решихме да питаме за въпросната винетка. Разбира се вътре никой не говореше друг език освен турски и се наложи да ръкомахаме и да кимаме отрицателно с глава на всичките предложения, а именно:
масло за двигател, течност за чистачки, резервна гума, пожарогасител, масло за скоростна кутия, масло за хидравлика, гаечен ключ и каквото друго се сетите да се продава по бензиностанциите. Накрая дойде някакъв клиент, който разбираше горе долу английски и ни обясни, че единствено на Shell бензиностанции може да се закупи винетката (за какво да ти е лесно, като може да ти е сложно и когато Shell е явно една от бензиностанциите с най малко бензиностанции в цяла Турция и на магистралата една не видяхме). Опъти ни криво ляво до някакъв Shell и след като пристигнахме и минахме частта с ръкомахането и обясненията се сдобихме с винетка.

Ето го и заветния стикер
 На нас ни го залепиха (явно усетиха, че може и да не знаем кое как), но ако на вас не ви го залепят, лепи се точно под огледалото за задно виждане.
За стикера  ми взеха 37 TL (при курс за 1 TL 0.73 = 27.01 лв.). Ориентировъчни такси за магистралата са следните (за автомобил):
1. Граница - Истанбул = 5 TL
2. Босфора моста = 1.80 TL
3. Босфора моста - Istanbul Park = 3.80 TL

Това е другата им система, при която може да се върже устройството към банковата ви сметка и от там да си взима таксите.
По принцип трябва да съм глобен, но на много места в мрежата пише, че при закупуване на стикер в рамките на 7 дена от нарушението, при следващо преминаване през камера, тя автоматично си взима парите за миналите пътувания без стикер и няма глоби.

Една седмица от живота на системния администратор

Една седмица от живота на системния администратор

ПОНЕДЕЛНИК

8:05
Обади се потребител че си е забравил паролата. Казах му да използва
програмата за възстановяване на паролата наречена FDISK. Блажено невеж, той ми благодари и затвори. Боже и тези хора гласуват и шофират?

8:12
Счетоводителката се обади да ми каже че не вижда базата данни с
разходите. Давам и стандартния отговор на Супервайзора No 112 “Добре, но това работи при мен”. Нека се пени и буйства докато изключа кафе машината от UPS-а и включа обратно сървъра. Съветвам я да опита отново. Още един доволен потребител.

8:14
Потребителя от 8:05 се обади и каза че има съобщение "Error accessing Drive 0." Казах му че това е проблем на операционната система. Прехвърлих го на поддръжката на Microsoft.

11:00
Относително спокойствие за последните няколко часа. Решавам да включа телефона , за да се обадя на приятелката си. Казвам и че родителите ми ще дойдат в града за уикенда.. Казах и да почака и я прехвърлих на портиерския килер в сутерена. Какво си мисли? Националните игри по "Myst" и "Doom" са тук този уикенд.

11:34
Друг потребител звъни (не се ли научиха вече). Казва че иска ACL на HR да се смени защото никой освен HR може да достъпва базата Казах му, че няма проблем. Затворих. Смених ACL. Добавих @MailSend така че да се изпраща дo */US.

12:00
Обяд

3:30
Връщане от обяд

3:55
Събуждане от дрямката. Лошия сън ме прави раздразнителен. Ритнах сървърите без причина. Пак задремах.

4:23
Още един потребител звъни. Иска да знае как да си смени шрифта на формата. Питах го какъв Чипсет използва. Да се обади като го намери.

4:55 pm
Решавам да изпълня "Create Save/Replication Conflicts" макроса че
следващата смяна да има какво да прави


ВТОРНИК


8:30
Завърших четенето на лога от последната нощ. Ужасно много време ми отне за Save/Replication конфликти.

9:00 am
Шефа на поддръжка пристигна. Иска да дискутираме моето отношение към хората. Кликни върху PhoneNotes SmartIcon. “За нищо на света, много съм зает. Сложи го в календара”. Изкрещявам аз вземам няколко отчета , които (мистериозно) изчезват.. Тръгва си мърморейки.

9:35 am
Шефекип-а от R&D иска създаването на нов потребител. Казах му че се нуждае от от форма J-19R=9C9\\DARR\K1. Казва че никога не бил чувал за такава форма.. Отговорих му че тя е в базата данни SPECIAL FORMS. Разправя, че никога не е чувал за такава база. Прехвърлих го на портиерския килер в сутерена.

10:00 am
Наперен женски глас от R&D иска нов потребител. Казах и че се нуждая от номера й, департамента, името на шефа й, семейното положение. Стартирах @DbLookup в паролите, базата на Центъра по контрол на заразите, и моята лична база. Няма попадения. Казах и че потребителя ще и бъде готов до довечера. Припомняйки си урока от последната седмица “Взаимоотношения с клиенти," аз и предложих персонално да и доставя потребителя до апартамента й.

10:07 am
Портиера ме спря и ми каза че води странни разговори в килера в
сутерена. Предложих му да тренира с Notes. Започва веднга. Нека гледа конзолата докато изпуша цигара.

1:00 pm
Върнах се от почивката за цигара. Портиера каза че телефона
продължително звънял , но той ги прехвърлял на момичето от кафето. Обичам го това момче.

1:05 pm
Голямо вълнение! Съпорт менаджера паднал в дупката която се получи след като извадих плочките пред вратата на офиса. Наблегнах колко е важно да не бягаш в компютърната зала дори и ако викам “О господи - пожар”

1:15 pm
Development Standards Committee се обадиха и се оплакаха за някакво
преименуване на имената на формите. Искайки извинение за неудобството им казах че ще ги оправя. Затворих и стартирах глобално search/replace using *.

1:20 pm
Мери Харнет от кафето се обади. Каза че продължава да води разговори за "Notice Loads" или "NoLoad Goats," не била сигурна, не можел да чува поради индустриалния шум. Казах и че може би става въпрос за "Lettuce Nodes." Може би дистрибутора на хранителни продукти има нов артикул? Благодари и затвори.

2:00 pm
Юристката се обади да каже че си загубила паролата. Казах и да провери в портмонето си, на пода на колата, и в банята. Казах и за радиоактивно излъчване отзад на компютъра. Предложих и да сложи тръби на всички отверстия, които намери на компютъра. Неохотно и направих нов потребител въпреки че не искаше.

2:49 pm
Портиера пак дойде.Искаше още уроци. Измъкнах се за остатъка от деня.


СРЯДА


8:30 am
Сърдит потребител се да каже че чипсета няма нищо общо с шрифта на формата. Казах му естествено че е трябвало да провери "Bitset," не "chipset." Глупавия потребител се извини и затвори.

9:10am
Support менаджера, с гипсиран крак, се върна в офиса. Насрочи за 10:00am среща с мен. Потребител се обади и иска да говори за с него за ужасния съпорт. Казах му, че менаджера има среща. Понякога живота ти дава материал направо в ръцете...

10:00 am
Извиках Луи от сутерена да ме покрие. Отивам в офиса на Support
менаджера. Той ми каза че не иска да ме уволнява, но може да ми предложи няколко други работи. Повечето включваха земеделски инструменти в трети страни с умерени до тежки политически вълнения. И между другото, го питах знае ли за новия бъг който взема full-text индексирани данни и ги препраща на случайни емайли от Marketing на корпоративната Web. Срещата завърши когато се протегна за клавиатурата, Web броузера, и хапчета за киселини в стомаха.

10:30 am
Казах на Луи че върши страхотна работа. Предложих му да му покажа
корпоративния mainframe PBX някога.

11:00 am
Обяд

4:55 pm
Върнах се от обяд

5:00 pm
Смяната дойде, прибирам се.


ЧЕТВЪРТЪК


8:00 am
Ново момче ("Maрвин") започва работа днес. "хубаво каре" отбелязах.
Показах му сървърното ,ел-помещението, и техническата библиотека. Сложих го на IBM PC-XT. Казах му да преглътне камъка, Notes се стартира и на монохромен и на цветен монитор.

8:45 am
PC-то на новия свърши да зарежда. Казах му че ще му създам потребител. Сложих минимална дължина на паролата- 64 символа. Отидох да пуша.

9:30 am
Запознах Луи пазача с Марвин. "Хубаво каре” коментира Луи. Не е
ли страхотен?!

11:00 am
Победих Луи на домино. Лиу се махна. Нещастника бепе скрил домино в ръкава си ("Винаги имам backup-и"). Потребител се обади да каже че Accounting сървъра е спрял. Осбодих Ethernet кабела от радио антената (за по-добро приемане) и го пъхнах обратно в хъба. Казах на потребителя да опита отново. Още един щастлив потребител!

11:55 am
Информирах Марвин от Корпоративна политика за 98.022.01: "Че всички нови потребители работещи в дни завършващи с “Y” да се наслаждават на всички аспекти на работата в корпорацията. Всеки е длъжен да осигури поддръжка и облекчение на по-старшите технически анализатори на смяна. Марвин се колебае.

Посочих му “Корпоративна политика” (съвършено изделие на труда, ако мога така да кажа). Помни това е като пица с двойна плънка без плънка.! На излизане Марвин стъпна на хлопаща плочка до изхода на вратата.
1:00 pm
Oooooх! Пицата така ме приспива...

4:30 pm
Събудих се от освежаващия сън. Накарах Марвин да чете обявите.

5:00 pm
Смяната дойде. Включих, изключих HR сървъра няколко пъти (само тествах On/Off бутона...). До утре.

ПЕТЪК

8:00 am
Нощната смяна още се опитва да смени захранването на HR сървъра. Казах им че преди да си тръгна работеше добре.

9:00 am
Марвин още не е дошъл. Решавам да започна да отговарям аз на
обажданията. Спрях прехвърлянето на обажданията към Mailroom-а.

9:02 am
Оп. Потребителско обаждане. Потребител от Диес Моийнес не може да репликира. Аз го определих като слънчево изригване. Казах му да се обади на Телекомуникациите.

9:30 am
Господи, друг потребител! Те са като мравките. Казва че е от Сан Диего и не може да репликира данни с Диес Моийнес. Казах му че е заради слънчево изригване , но с 2-а часова разлика. Предложих му да върне времето на сървъра с 2 часа.

10:17 am
Обаждане от Пенсакола. Казва че не може да прати майл до Сан Диего. Казах му да смени времето с 3 часа напред

11:00 am
Емайл от корпорацията до всички да спрат смените на времето по
сървърите.Смених часа му и го препратих до Мулуоки.

11:20 am
Свърших @CoffeeMake макроса. Затворих телефона.

11:23 am
Мулуоки питат кой ден сме днес.

11:25 am
Support менаджера ме спря да ми каже че Марвин напуска. "Толкова е трудно да намериш качествена поддръжка..." Аз отговорих. Support
менаджера каза че имам ангажимент със ортопеда следобеда и мога ли да го заместя за през уикенда. "Няма проблем!"

11:30 am
Обадих се на Луи и му казах че голяма възможност му се отваря и той е поканен на среща този следобед. "И-е сигурно. Можеш да си донесеш енфие"

12:00 am
Обяд.

1:00 pm
Започнат пълен backup на UNIX сървъра. Пренасочих го към NULL устройство за по-бързо.

1:03 pm
Пълния седмичен backups свърши. Хора, Обичам новите технологии!

2:30 pm
Хврълих един поглед в списъка със срещи на шефа. Отказах срещата за 2:45 pm. Той наистина би желал да е в тях и да почива, знаете.

2:39 pm
Обаждане на нов потребител. Искал да знае как да се свърже с документ. Казах му да стартира програмата за връзка към документите CTRL-ALT-DEL. Казва че PC се рестартирало. Да се обади в Microsoft.

2:50 pm
Support менаджера се обади да ми каже че имало объркване в офиса на доктора и ангажимента му отпадал . Каза че отивал у дома си.. Казах му че ще види корпоративния сайт по-късно.

3:00 pm
Някакъв новак звъни. Казва че перодично макроса не работи. Казах му да сложи @DeleteDocument на края на формулата. Обещах да му пратя документа-притурка на който толкова държеше.

4:00 pm
Приключих смяната на фона на всчики документи на бяло. Също сложих point size to "2" в базата с помощта.

4:30 pm
Потребител не можел да види нищо в документите. Казах му да отиде на "Edit -- Select All", натисне клавиша DEL, и да рефрешне .

4:45 pm
Звъни друг потребител. Разправя че не може да чете помощните документи. Казах че ще ги оправя. Затворих. Смених шрифта на Wingdings.

4:58 pm
Включих кафе машината в хъба за да видя какво ще се случи. (Почти) нищо.

5:00 pm
Нощната смяна се появи. Казах им че хъба се държи странно и им пожелах приятен уикенд.