Главоболието и умората на очите при гледане на 3D филми не са задължителни, но са съвсем възможни. Когато бяхме за първи път на 3D кино в малл-а в София на "Мухи на луната май беше" и след филма имахме всичките ужасно главоболие . По късно разбрах от какво е главоболието и как да гледаме 3D филм без да получаваме главоболие .
Проблемът изглежда е следният. Онова, което виждаш на екрана в „Аватар”, е толкова много, толкова цветно и богато, че не можеш да се сдържиш да не разглеждаш навсякъде. В същото време обаче фокусът не е навсякъде, а на едно място. И когато гледаме там, където няма фокус, идва главоболието.
Желанието да гледаме навсякъде е доста естествено – след като една част от сцената е замъглена, ние инстинктивно искаме да видим какво има там. Още повече, че много режисьори слагат именно на тези места интересните неща (например във филмите на ужасите – чудовището обикновено първо се появява там, където няма фокус).
Само че когато това се пренесе на 3D, идва главоболието. За да избегне замерването на зрителя с камъни, Джеймс Камерън предпочита да използва дълбочината на сцените и да „прецаква” фокуса на част от всяка сцена.
Ако искаме да избегнем главоболието, трябва просто да се подчиним на волята на режисьора и да гледаме там, където е фокусът. Това изисква малко усилие от страна на зрителя, защото той трябва да сменя мястото, където е насочил погледа си, с всяка сцена.
Вероятно след няколко десетилетия 3D технологиите ще са достатъчно напреднали, за да можем да гледаме където си поискаме, без да рискуваме да получим главоболие. Дотогава можем да се справим с дискомфорта, като спазваме това правило – да гледаме там, където е фокусът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар