По пътя към гроба за който бях дошъл, минах покрай гроба на художника Златю Бояджиев и останах втрещен.....
По принцип знам, че гробове не се снимат, но нямаше как да не го снимам това. В дупката която виждате на снимката, имаше изработена главата на художника от някакъв метал (може би тук е проблема и е трябвало да я направят от мрамор). Съответно металната глава е измъкната от плочата и продадена за скрап някъде. Едва ли са взели повече от 10 лв. за това, но самата постъпка е ужасна..... Просто нямам коментар.
Златю Бояджиев
български художник
Роден: 22 октомври 1903
Брезово, България
Починал: 2 февруари 1976
Пловдив, България
Къща-Музей „Златю Бояджиев“ в Пловдив на ул. Съборна (резиденцията на Фердинанд)
Златьо (понякога Златю или Злати) Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.
Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Цанко Лавренов и образуват легендарната група Бараците.
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Народен художник, Герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар